Тъжно е, когато се прощаваш с някого, но още по-тъжно е, когато непрекъснато валят съобщения за кончината на добри приятели, отишли си ненавременно.
Тези дни стените в социалните мрежи се изпълват с новини за загуба на хора, чиито житейски път би могъл да продължи поне още няколко десетилетия. Скърбим за тези, които по една или друга причина изгубиха битката за живота си. Скърбим за тези, които ни даряваха с приятелство, обич и вдъхновение. Скърбим, но дали се питаме, докога нашата лична безотговорност ще ни кара да се чувстваме недосегаеми?
Явно ситуацията е твърде динамична и сега пиша за всички, които изгубиха битката за живота си, с надеждата, че ще накарам поне някой да се замисли по-сериозно.
Днес научих за загубата на моя скъп приятел Стефано Поповски, чиято ненавременна кончина остави празнота в душата ми. Днес научих и за напусналата земния си път Цена Бояджиева, внучка на Златю Бояджиев и съпруга на безкрайно уважавания от мен Мимо Димов. Преди няколко дни изпратих и други приятели, както и член на семейството ми…Но тези данни все още не могат да трогнат доста от хората, които съм считала за разумни. Такива хора, вероятно, защото още не са се докоснали до смъртта, или са на принципа „на мен няма ди ми се случи“, отричат всячески сериозната ситуация, в която се намираме.
Този материал е в памет на Стефано Поповски и неговия баща, който ни напусна в края на месец август!
Само два месеца след баща му – доайена на пловдивските художници, учителя на цяла плеяда пловдивски творци, обичания от всички художник Джовани Поповски, който ни напусна на достолепната 94-годишна възраст, се простихме и със Стефано.
Стефано Поповски е роден през 1964 г. в гр. Пловдив. Завършил е Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив и ВТУ „Кирил и Методий” със специалност „Живопис” във Велико Търново. Тринадесет години той живя и твори в Кастейон, Испания, където направи истински фурор с неговите фрактали – генерирани чрез математически формули картини. Артистичните му фрактали са награждавани на световно ниво заради оригиналното и нетипично третиране на жанра. Те се характеризират с фигуративни сюжети и наподобяват класически техники.
Но Стефано не спираше да работи и с класически материали като акрилна и маслена живопис. Създаваше великолепни пейзажни платна, натюрморт, портрети и абстрактна живопис.
„Ако трябва да дефинираме изкуството с една дума, това би била думата – „съвпадение”. Виждам живописта като съвпадение на цветове, литературата е същото с подходящите думи, музиката се състои от тонове в хармония… Визуалното изкуство не се създава за да се разбира, а за да се съзерцава. Ако пробужда емоции, настроения и представя светове, които зрителят би искал да посети, целта му е постигната. Ставаш истински художник не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш.” – споделяше Стефано Поповски.
Сега баща и син рисуват заедно в небесните селения!
Поклон пред светлата им памет!
