Дори и един вестник да ми дадат и един молив, аз пак ще направя рисунка от това
Изминаха две години от внезапната и ненавременна смърт на Кольо Карамфилов. Нестандартен и разнолик в творчеството и в живота. Винаги на ръба на бръснача, експериментиращ, търсещ, бохем, певец и купонджия, обичащ, чувствителен и раним. Всичко това е Кольо. И днес си спомням и хубавите и в безумните моменти, когато е споделял както еуфорията от щастливата любов или успешна изложба, така и депресията и драмата на отхвърлената душа…
Кольо не спираше да експериментира във всички жанрове на изобразителното изкуство, скулптурата, неконвенционалното изкуство, а последната му любов беше. Само преди месец, преди смъртта си, той прожектира пред приятели и първия си, и последен филм „Казабланка”.
Последната му изложба, която се състоя на рождения му ден 07.12.2013г., месеца преди смъртта му, се казваше „Облаци и хора“.
Нека си спомним думите му!
Да си спомним и за човека, която не спираше да обича, да търси и да вярва в живота!
Почивай в мир, Коле!
Три в едно – имен ден, рожден ден и откриване на изложба. Но за мен три в едно е самата изложба, която събира графика, рисунка и живопис. Исках някак си да покажа лудостта на изразяваното. И не случайно изложбата ми се казва „Класика”. Защото не известно за мен, всичките ми колеги се профилират, като казват „аз съм график, аз живописец…”.
Аз исках да покажа, че в XXI век, всичко е пълна мешавица. Имаме и достатъчно техника и финансови кризи, за да може да се изразяваме по всякакви начини. Ако нямам пари за живопис, защо да не се изразявам в рисунки? Аз съм казал, дори и един вестник да ми дадат и един молив, аз пак ще направя рисунка от това.
Тук има един цикъл, който се казва „Облаци и хора”.
Той е посветен на голямата стара школа на пловдивските художници, която аз имах удоволствието да познавам и за съжаление те вече са на небето… Вече са на облаците!
… Нека да живее оптимизма в нас!
Отдавам се изцяло на кино и на моя филмов проект. Започвам да пиша един голям киносценарий за хората, които не сd разбрани, които ги изхвърлят през прозореца в една бъдеща утопична държава. Казва се „Прозорецът на Юнеско”!
Искам изцяло да спра с изобразителното изкуство и да се отдам на киното. Вече съм започнал с първия си филмов проект наречен „Казабланка”. Това са три десетминутни филма, в които никъде не виждаш човека, а той е само присъствие.
В първия играят Христо Шопов и Васил Василев – Зуека, но не ги виждаш в кадър. Те са само две въдичарски плувки на една река, която е пресъхнала. Едната богата, едната бедна.
2014 г. се отдавам на киното!
И пак с „К”! Писна ми! Кучето ми се казва Кика, аз съм Кольо Карамфилав, живея в една Къща в Садово, рисувам Картини…
Няма ли нещо с друга буква?
Но сега е Киното…
