Емил Миразчиев – Изкуството не е само за украса. То трябва да излъчва послания и смисли

0
484
Емил Миразчиев

Интересна е съдбата на изложбата „Пътят, продължаваме заедно“ на Емил Миразчиев, която трябваше да бъде открита на 17 март – само четири дни след като обявиха извънредните мерки поради пандемията от COVID 19. Но ето, че дойде моментът, в който все пак публиката има възможност да я види. Тя беше открита в Галерия 2019 при спазване на всички правила за социална дистанция, а художникът беше с уникална маска изработена от папиемаше.

Ето какво сподели художникът Емил Миразчиев специално за читателите на europlovdiv.com

  • Какъв е пътят на Емил Миразчиев и накъде ще продължи от тук насетне?

За мен наистина е важен пътят, по който всеки човек върви, независимо дали е житейски или творчески. Това е нещо, през което всеки минава с някаква цел и собствена програма. Идеята, която съм развил е едно творческо изследване на пътя на Емил Миразчиев. С тази изложба отбелязвам и моя юбилей – 60 години от рождението ми и много години творческа активност. Желанието ми бе да покажа по-голямата част от онова, което съм направил през годините. Дори имах намерението да покажа най-ранните си рисунки, както и неща от студентските ми години в Академията, но се оказа, че тази галерия, макар и много голяма, не може да побере всичко онова, което исках да споделя с публиката. Именно заради това голяма част от фотографиите и графиките не присъстват тук. Заел съм всички възможни пространства, дори и в подхода към тоалетните има светеща инсталация.Идеята ми наистина бе да се види моя творчески път във всичките му етапи, защото съм тръгнал от класическото изкуство, преминал съм през група „Ръб“, която беше емблематична не само за града ни, но и за страната с това, че счупи доста стандарти и клишета, с които бяхме свикнали  традиционно. За мен не е важна техниката, а е важен смисъла и посланието на това, което творецът иска да каже и до колко си кореспондира със социума и злободневните теми, които ни вълнуват. Както е видно  от заглавието „продължаваме заедно“, този период сме  извървели заедно и аз ще продължа да се движа по него с проблемите, които занимават обществото. Защото изкуството не е само за украса. То има силата да излъчва послания и смисли, и е много силно оръжие за атакуване на социални, обществени и политически събития и проблеми, защото художникът е част от този социум и иска да заяви позиция.

Тук съм показал както традиционните неща, като графики, така и случващото се в публичното пространство, което засяга голяма част от обществото ни, като банковата система, нарушаване на екологични норми, презастрояването и други подобни. Скоро ходих до Иракли и бях потресен, защото собственикът така се е разгърнал, че дори е заградил и декорирал с табели „частна територия“ плажа.  А това са природни дадености, които трябва да бъдат запазени и достъпни за обществото. Но явно капиталът е много силен и тази сила не познава никакви граници и унищожава много неща. В изложбата съм поставил и транспаранта „Да спасим Пирин“, който се превърна в символ на протестите срещу унищожаването на планината.  Други обществени акции, в които съм участвал активно и съм представил тук, са разрушаването и опожаряването на тютюневите складове. Години преди това да се случи, участвах в един европейски проект „Градски мечти“, по който работех с партньори от пет държави. Първата част на проекта се казваше „ Отражения от бъдещето“ и в него представих черния плат, с който беше закрита визуалната част на България в инсталацията “Ентропа“ на Давид Черни, показана в Брюксел. За мен тази работа беше много смислена и актуална, защото Европа е още в това движение, в което се нагласят частиците и държавите членки все още имат проблеми, и като идентичност, и като общност. Видяхме го това и сега, когато по време на пандемията, Европа излезе адски неадекватна и неподготвена. Затова творбата на Черни според мен беше много важна и знакова за случващото се в Европейския съюз. Всички останали държави се отнесоха към нея много цивилизовано. Дори Германия, която беше изобразена с нацисткия кръст, чиито символ е абсолютно забранен да се използва там. Ангела Меркел каза, че това е творческото виждане и артиста има право да го изрази. А ние отново се оказахме неадекватни. Отново с протести и ноти… И когато България беше закрита с този черен плат, стана още по-интересно. Взе да се говори още повече за съвременното изкуство, защото медиите дълго време отразяваха този скандал. Проектът„Атлантида“, който бе двугодишен, отразяваше процесите 20 години след падането на Берлинската стена. Докъде сме стигнали и какви промени сме направили с нашето общество. Това беше един своеобразен тест за нашата демокрация и се оказа, че това е една симулирана демокрация. Следващата година продължих с проекта „Градски мечти“, който беше включен и като клъстер в програмата на Европейска столица на културата. Тук за мен беше много важен изводът, че нашето общество се опитва да върви в някакви  демократични посоки, водено от политиците, обаче мечтите на политиците коренно се различават. Това беше един от сериозните проекти, в който хората категорично артикулираха своите мечти и начина по който виждат средата, в която живеят. Защо културата и изкуството са важни. Защо тези сгради, които имат потенциала да бъдат превърнати в културни обекти се разрушават и т.н. Тогава бях набелязал пет знакови сгради, които бях превърнал във въображаеми центрове за изкуство. Единият обект беше тютюневият склад на ул. „Одрин“ 8, който в последствие беше разрушен от инвеститора. Там бях предвидил да бъде Музей на съвременното изкуство. Другият склад, който в последствие беше опожарен, трябваше да се превърне в   Музей на архитектурата. Къщата, която е на едно от тепетата и е изключителен представител на стила Баухаус, трябваше да се превърне в Музей на киното и фотографията. Друга от красивите къщи в Стария град, която се намира над Понеделник пазара, трябваше да бъде Център за нови медии. Кино Космос, което е общинска собственост и е един изключително атрактивен и наситен със символика обект, запазен от гражданите от събаряне, също трябваше да се превърне в културен център, но стигна до задънена улица. И докато за другите сгради имаше уважителни причини да не се превърнат в места за култура, защото бяха частна собственост, то за кино Космос няма оправдание. Видео анкетата “За или против Европейския съюз“- “Готови ли сме да влезем в Европейския съюз и какви са нагласите“, която направих през 2005 година напълно спонтанно и без режисиране, се превърна в един мониторинг, едно изследване, даващо ясна картина за нагласите на обществото. Друга подобна публична акция беше „ Ние сме позитивни“, която също отразява нагласите на хората. Видях, че много от хората са отворени, спонтанни и усмихнати, което ме изненада в положителен смисъл. Това са някои от акциите, които показвам в експозицията.

  • А дали не би искал да направиш нова анкета, за да разбереш какви са нагласите на хората сега?
  • В момента върви един мониторинг за въздействието на Европейска столица на културата. Това е една тема, която съм замислил отдавна, но мисля, че вече е дошъл момента, защото са затихнали големите страсти. Целта на проекта е да запиша различни граждани от различни възрасти, социални прослойки и дори политици, които да бъдат поканени на самата изложба и да бъдат заснети. Въпросът ще е от типа на „Какви са били очакванията ви за проекта Европейска столица на културата и какво се е получило?“. Анкетата отново има за цел да направи своеобразен мониторинг за нагласите на хората и то непреднамерено, защото повечето от такива изследвания са поръчкови и не дават реален поглед върху нещата.
  • Винаги си бил социално ангажиран и си имал активна обществена позиция. Смяташ ли, че изкуството има силата да променя нещата?
  • Точно за това става въпрос. Вероятно има хора, които смятат, че не се постигат реални резултати, но на мен ми се струва, че именно чрез средствата на изкуството и образованието може да се събуди активната обществена позиция. Защото обществото не трябва да се чувства смачкано и подчинено, а напротив, трябва да се опитва да възпитава и развива будни, и креативни хора. Защото именно те са важни във всички сфери на живота и икономиката. Примиренческото поведение не води до прогрес, а напротив.
  • А как те провокира настоящата ситуация? Какво и в каква посока ще се промени?
  • Безспорно ще има много промени. Едно от първите неща, които се промениха, беше отпускането на 5 милиона за култура. Аз не знам дали причината за това „чудо“ е корона вируса или нещо друго, но определено това е събитие. Друг е въпросът как ще бъдат разпределени и за какво ще бъдат използвани тези средства, но е много важна финансовата подкрепена за всички видове изкуства. Борбата ми през всичките тези години е да има структурна подкрепа. И не да ни извиват ръцете, за да подкрепят един или друг проект като изискват собствено финансиране, а да оставят творците да разполагат с необходимите им средства и да бъдат оставени работят спокойно. Явно всички разговори, които са водени на ниво министерство и други институции, дават резултати.  Радвам се, че имаше диалогичност. Положителното от тази пандемия е, че за първи път творците бяхме чути, защото бяхме обединени и аргументирани и нещата започнаха да се случват по нелош начин.
  • А дали ще се променят нагласите на публиката?
  • Според мен нагласите на публиката, за която изкуството се е превърнало в потребност, няма да се промени. Аз не съм песимист и не мисля, че публиката е избягала и трябва някакви специални средства, за да я върнем отново. Напротив, когато има нещо смислено, нещо качествено, хората го търсят и скоро, ако няма нови атаки на вируса, няма да съществува никакъв проблем за връщане на публиката в местата за култура.

Изложбата на Емил Миразчиев „Пътят, продължаваме заедно“, ще може да бъде видяна до 12 юни в Галерия 2019, ул. „Гладстон“ 32.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име