Драмата откри новия сезон с блестяща премиера на „Майстори“

0
309

„Майстори“ е първата премиера от новия сезон на Драматичен театър – Пловдив и по случайно стечение на обстоятелствата тя съвпадна с отбелязване на седемдесетата годишнина от смъртта на Рачо Стоянов (12.01.1951г.)

Раждането на спектакъла наистина беше изстрадано от целия екип, защото премиерата се състоя  единадесет месеца след началото на репетиционния процес. Премиерата беше забавена от непредвидени промени в актьорския състав и  четири отлагания на старта поради ковид ситуацията. Но най-сетне литературният шедьовър на Рачо Стоянов  оживя на сцената на Драматичен театър – Пловдив под режисурата на Асен Шопов. Дългоочакваното събитие в театралния живот в Града под тепетата напълно оправда очакванията и зарадва почитателите на Мелпомена с един брилянтен спектакъл. Той предложи на вярната публика стилна сценична версия, букет от емоции и вдъхновена актьорска игра.

Режисьорът Асен Шопов е заложил на традиционното представяне на превърналия се в емблема на националната драматургия текст на Рачо Стоянов. Въвлича ни в една притча, която прави пълна дисекция на  българската народопсихология чрез героите, разкъсвани от съперничество и завист, любов и омраза, комплекси и егоцентризъм.

Сюжетът на творбата, създадена през 1927 година,  звучи изключително съвременно и днес. Вероятно защото в него се преплитат  митологизирани истории, базирани върху  традиционните особености на националния бит, култура и балканския манталитет, които до голяма степен все още битуват и съжителстват със съвременните нрави. Та не е ли реалност и днес „скитането“ по чужди земи в търсене на добро образование? Нима не са ни и познати чувствата на завист, съперничество и демонстриране на професионално надмощие? А какво да кажем за вечната битка между истината и лъжовното манипулиране на общественото мнение? За страданието от низостта? За болката и отчаянието от предадената дума? За страстта и яростта? И всичко това в името на какво?

Но спектакълът не търси отговори, а поставя вечни въпроси, над които вероятно ще се замислим.

На сцената видяхме един актьорски състав, който буквално „изригна“ след дългата принудителна пауза. Изключително присъствие и поредна заявка за блестяща кариера направи младият Константин Еленков, когото зрителите в Пловдив познават от ролята му на Одисей в едноименния спектакъл. Константин пресъздаде разкъсвания от колебания и страсти Найден, който изживява драматичен емоционален обрат. От уважаван потомствен майстор, изградил щастливия си живот върху статуквото на патриархалните ценности и занаятчийски традиции, той се превръща в раздиран от съмнения, съперничество, ревност и желание за мъст мъж. Младият актьор разви безукорно образа си както пластически-визуално, така и силно енергично, като дори за миг не се смути от малкия нелеп инцидент, който за малко да го извади от строя.

Впечатлена съм и от сценичното присъствие на Явор Бахаров, който се включи в екипа буквално в последните две седмици от репетиционния процес, за да замести първоначално разпределения за образа на Живко Александър Евгениев. Чест прави на Бахаров, че за това изключително кратко време е успял напълно да се сработи с екипа и да създаде един органичен образ на беден сирак, който седем години е пребивавал в чужди земи, за да се изучи на занаят и да се завърне в родното градче успял и заможен, за да вземе за жена любимата си Милкана. Но отричането от обета, даден от неговата изгора го превръща в болезнено амбициозен и егоцентричен бунтар,  който желае да демонстрира надмощието си, да разчупи стереотипите, за да оспори майсторството на конкурента си, да унизи Найден и да възвърне обичта на Милкана. От тук произтича и конфликтът между двамата главни герои –традиционалистът и бунтарят, които чрез майсторско съревнование трябва се преборят за уважението и приемането от общността.

Мария Сотирова изгради съвършения образ на българката. Тя е красива и стройна, чувствителна и мила, добра и умна, откровена и доброжелателна. Но завръщането на Живко в родния край преобръща наопаки достойнствата и моралните качества на невестата. Разкриването на неспазеното обещание с един замах променя съдбите и на тримата герои. Тя се превръща в невинна жертва, плод на любовта и омразата, ревността и достойнството.

Сцените на страст, любов, разочарование, болка и омраза са реалистични и дълбоко въздействащи.

Великолепни са и останалите актьори, които влагат много хъс и енергия в образите си – Симеон Алексиев и Русалина Чапликова в ролите на майстор Тихол и Гена (майката и бащата на Найден), Добрин Досев  като майстор Добри (водач на резбарската гилдия), Стефан Попов, Николай Станчев, Валери Кьорлински, Красимир Василев, Петър Тосков, Марин Младенов (майстори от резбарската задруга) и Мария Генчева (майка на Живко). Костюмите на Цвета Маринова спазват епохата, но и правят препратка към съвремието, за да изградят една богата сценична визия.

Но най-голямата заслуга за въздействието на спектакъла безспорно има режисьорът Асен Шопов. Той изгражда един цялостен и ритмичен спектакъл, в който всички компоненти са в хармония. Текстът,  словото и актьорската трактовка дават необходимата динамика на чувствата, а визуалната изразност придава онези нюанси на емоционалното напрежение, които  са необходими на сюжета. Впечатляващ е факта, че преди 50 години, 87 годишният режисьор е направил своята първа сценична версия на „Майстори“. Сега Асен Шопов се е погрижил и за сценографията на спектакъла и сам създава огромния дърворезбован таван, който се превръща в основния неудошевен участник в спектакъла. Слънцето, което „грее“ на сцената на Драматичен театър – Пловдив е точно копие на „Юлското слънце“ на калфата Иван Бочуковеца в Даскаловата къща в Трявна.

Не е тайна, че сюжетът за написване на драмата си Рачо Стоянов черпи от истинска случка, която се развива преди повече от двеста години в Трявна. Тогава калфата Иван Бочуковеца предизвиква майстор Димитър Ошанеца и двамата сторват облог за майсторство. Цели шест месеца те работят върху дърворезбованите тавани на къщата на хаджи Христо Даскалов, за да създадат едни изключителни образци на българското резбарско изкуство. Край на творческата надпревара сложили представителите на местния еснаф, останали изненадани от изкуството на двамата мъже. От стаята на калфата греело дървеното слънце на младостта, а от другата ги посрещнала светлината на мъдростта.

С безкрайно вълнение очаквахме премиерата на „Майстори“  и търпението ни беше възнаградено с един брилянтен спектакъл!

Аплодисменти за екипа, вложил месеци усилия и успял да реализира едно вълнуващо представяне на може би най-популярната българска драма.

Пожелавам на всички здраве, за да може представлението да има дълъг театрален живот!

Предишна СтатияСАЩ: От Тръмп до Байдън
Следваща СтатияСветлин Колев с изложба „Идеалното тъмно“
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име