Премиера на романа „Дъното на рая“ /обновена/

0
1785
Имам удоволствието да публикувам текста, с който представих романа „Дъното на Рая“ на Виолета Стайкова.
Книгата ме впечатли със своята честност и дълбока философия, основана на позабравените изконни ценности като благородство, човеколюбие, смелост, неподкупност и отстояване на правата.
Гордея се, че от самото начало давах кураж за написването на тази книга! Гордея се, че резултатът дори надмина очакванията ми! Гордея се, че ще имам честта да я представя!
Премиерата се състоя на 14 юни от 19.00 часа в Bar Kraft в Капана.

Казвам се Ваня Трингова и не съм нито литературовед, нито литературен критик, нито писател. Вероятно се чудите, защо тогава именно аз ще представя първия роман на Виолета Стайкова „Дъното на рая“?

Отговорът е много прост – защото аз съм не само приятел и колега на Вили, но съм и сред първите хора, с които преди две години тя сподели своето желание да напише роман. И през целия този не лек път, изпълнен с много моменти на колебания, нерешителност, демотивация и дори отчаяние, аз съм заставала твърдо зад нея, винаги съм я подкрепяла, помагала и мотивирала да продължи. И то поради твърдата ми убеденост в нейния безспорен литературен талант, както и в честността и борбеността, с които отстоява тезите си.

Познавам Виолета още от времето, когато заедно работехме в един от пловдивските седмичници и още тогава ми правеше впечатление нейната непоколебимост и твърда решителност да защитава и отстоява правдата. За нея никога не бяха от значение редакционните пристрастия и обвързаности, а отразяването на действителността такава, каквато е. С риск за професионалната си реализация тя създаваше журналистически материали, които не манипулираха и не накланяха везните в една или друга удобна за някого посока. И именно поради тези причини тя не остана задълго в медийния бранш, а се насочи към литературата.

В началото на 2016 г. Виолета свенливо ме помоли да прочета един неин разказ. Казваше се „Розе, сьомга и цигари“. Бях толкова впечатлена, че веднага реших да го публикувам в моя сайт. Разказът пожъна огромен успех и само за няколко часа имаше близо 1000 прочитания. Това явно й даде крила и последваха разказите „Пепеляшка от плаката“, „Щастие, готово за консумация“, „Това сме ние! Аз и вие“, „Христос от календара“, „Дядо Коледа на антидепресанти“, „Кордон бльо с кисело зеле – рецепта за вечна любов“ и „По правилния път на грешките“. Всички тези разкази с чудновати заглавия се радваха на огромна популярност и привличаха читателите с нестандартния си поглед към наглед напълно тривиални неща, с болезнената си откровеност и с безкомпромисен разрез на днешното общество, задъхващо се от материализъм, лицемерие, първенющина и лъжа. Но разказите на Виолета не са лъжица за всяка уста, защото в тях има много истини, които повечето от нас се страхуват да изговорят гласно.

Подобна е и ситуацията, с която се отличава и първият й роман „Дъното на рая“. Свидетел съм на истинските родилни мъки, с които се бе създадена тази книга, защото писането не е просто процес на създаване, а на раждане на нещо извиращо от теб самия. Процесът беше труден и лъкатушещ, но след като получих готовия за печат ръкопис и го прочетох буквално на един дъх, разбрах, че всички тези преодолени трудности и усилия са си стрували, защото резултатът бе отличен.

В романа „Дъното на рая“ Виолета остава вярна на стила си и създава едно съвременно четиво, което прави дисекция без упойка на днешния ден. Това е роман, писан и преживян със сърце и душа. Реалистичен и жестоко откровен към заразната апатия, трайно и прогресивно поразяваща нашето общество, изпълнен с болезнени откровения за ежедневните ни борби като граждани в държава, в която институциите и обикновените хора съществуват в отделни вселени.

Почти биографична, книгата разказва за една млада жена, сблъскала се челно със системата. Системата, която ни принуждава да се чувстваме като хора без права, но с безброй задължения. Система, с която обикновеният човек трудно успява да се справи.

В подкрепа на думите си ще прочета само един абзац от книгата, за да разберете по какъв начин Виолета прави безпогрешен анализ на причините, в които се коренят проблемите на нашето общество: – Проблемът ни е високият праг на поносимост и заблудата, че европейците са по-добри от нас – всички други патологични черти в народопсихологията ни са следствие от това. Също както един мъж, който има работа, която не го удовлетворява, но търпи, за да има храна в хладилника, е ядосан на целия свят – дори на жена си, така и българинът, водейки живот, който не го удовлетворява, е ядосан на всички останали, включително и на съседа си. Ние сме жилава нация, можем да оцеляваме във всякакви условия. Но ние вярваме, че сме родени, за да теглим, да страдаме. Вярваме, че животът е тегло и че сме просто пионки в ръцете на по-силните. А човек неизменно се превръща в това, което вярва, че е. И тази ни убеденост – че сме недостойни, е най-обикновена грешка на растежа и на едно тежко минало, което все още определя бъдещето ни. Това е нормална част от процеса на израстване. Време е следващото поколение, обаче, да прости, да забрави и да сътвори една различна България. Историята се е стекла така за нас и нашите просветители са свършили работата в духа на онези времена след Освобождението, които някои историци наричат погрешно Възраждане. Българското Възраждане предстои. Бай Ганьо трябва да бъде забравен. Иначе лошият пример ще се повтаря безкрайно. И ние всички ще му подражаваме.

Но не си мислете, че това е мрачна и депресираща книга. Напротив − главната героиня, която носи красноречивото име Вяра Комнева, е изпълнена със сила, с която отстоява правата си, човеколюбие, вяра и надежда в доброто и любовта. Романът, макар че е с близо 300 страници, се чете изключително леко и човек няма търпение да научи какво се случва с героите, които са оплетени в сложни взаимоотношения и търпят непредвидени обрати.

Виолета Стайкова разка за мотивите си да напише тази книга, за трудностите, с които се е срещнала по пътя, за съмненията и вдъхновенията, които е имала през тези две години и за удовлетворението, което изпитва сега. Тя благодари на екипа на издетелство „Екрие“, което застана зад нея и спомогна книгата да намери своите читатели. Благодари на родителите и приятелите си за подкрепата, както и на дизайнерския екип, който е създал една впечатляваща корица.

Пожалавам На добър час на романа „Дъното на Рая“, вдъхновение и нови творчески успехи на Виолета Стайкова!

 

Предишна СтатияРадио Радичков в Пловдив
Следваща СтатияЮнски изложби в Пловдив /обновена/
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име