С огромна скръб споделям, че на 67 годишна възраст почина един от най-харесваните и уважавани от мен художници – Андрей Даниел.
За мен беше изключителна чест и удоволствие, че съдбата ми предостави възможност не само да се докосна до творчеството му, но и да разговарям нееднократно с него. Да обменяме мисли за свободата и стойностите в изкуството, за добротата и човещината, за пловдивската бохема, с която той е имал възможността да се общува още като съвсем невръстно дете, докато е посещавал Града под тепетата заедно с баща си – театралният режисьор Леон Даниел.
Преди три години имах шанса да гостувам на Андрей в ателието му в София по повод снимките на последния ми филмов проект. Той ме посрещна в ателието си на последния етаж в един от най-високите блокове в „Младост“ 1. От прозорците на това ателие се разкриваше невероятна гледка, а София буквално лежеше в краката ни. Никога няма да забравя благородството и спокойствието, с което Андрей разказваше своите истории. Никога няма да забравя очарованието на усмихващите се през прозорците на кръглите рамки очи. Никога няма да забравя онзи галещ и навяващ спокойствие тембър на гласа му. Никога няма да забравя дълбоко проникновените слова, които сподели с мен.
Почивай в мир, Маестро!
