„Танцът Делхи“ изтръгна сълза и даде повод за размисъл

0
1953

Снощното представяне на пиесата „Танцът Делхи“доказа, че организаторите на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ са направили прецизен подбор на стойностни участници. Няма да скрия, че подходих към този спектакъл с леки резерви и съмнения, породени от факта, че чувах доста двуполюсни коментари, в които преобладаваше  мнението за претенциозността му и трудната смилаемост на текста на Вирипаев. Но, за най-голямо мое удоволствие, присъствах на едно смело, изградено по съвременен начин, изпълнено добре представление, което провокира към размисъл.

Спектакълът „Танцът Делхи“ е на пръв поглед хаотичен, защото е изграден от седем едноактни пиеси, които привидно не са свързани помежду си. Те се разиграват на едно и също място (болнична стая) с едни и същи персонажи, но времевата връзка между тях е умишлено разбъркана. Сюжетните линии на седемте части са построени самостоятелно, но при по-внимателно вглеждане, те са тясно свързани и сякаш изграждат паралелни реалности, чрез които се търси отговор на едни от най-важните въпроси – за вземането на решения и техните последствия, за чувството на вина, за прошката, за любовта и нейната цена, за споделянето, за откровеността и за смъртта. Галин Стоев не случайно е сред най-тачените по света български режисьори, защото чрез изключително семпли изразни средства (той умело използва познатия от киното монтажен похват Green Box Stufio, върху което чрез две кинокамери се наслагват образите на актьорите и се проектират пространства), успява да предаде дълбочина и смисъл на съдържанието. Пиесата ми напомни за един от любимите ми филми (Sliding Doors), където паралелната реалност разкрива, как би могъл да се развие животът в зависимост от вземането на едно или друго решение и колко е трудно да преценим последствията.

„Танцът Делхи“, фотография Гергана Дамянова, http://kultura.bg
„Танцът Делхи“, фотография Гергана Дамянова, http://kultura.bg

Едва ли може да се разкаже подобен спектакъл. Той задължително трябва да се види, да се усети, да се разбере и да ни накара да разсъждаваме над темите, които поставя.

Прекрасни в ролите си бяха и актьорите Елена Телбис, Радена Вълканова, Светлана Янчева, София Бобчева, Радина Кърджилова и Владимир Карамазов, а пловдивската публика възприе изключително добре представлението и възнагради екипа със заслужени аплодисменти…, но и със сълзи, защото пиесата й даде огромна доза храна за размисъл.Сцена от "Честита съпруга", снимка: dkth.bg

Тази вечер театралният фестивал ще предложи спектакъла „Честита съпруга“ на Драматично- куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, с режисьор Елин Рахнев и с участието на актьорите Николета Малчева и Стефан Денолюбов, както и участващия в съпътстващата програма авторски спектакъл на Езекиел Гарсия Ромеу „Малкият театър на края на света  – Опус I“ от Театър Де Ла Масю (Франция)

Организаторите на фестивала обещават, че ще видим едно вълнуващо съчетание на шоу, инсталация за кукли и съвременно изкуство, което се развива и пише с отминаващото време.
Заключен в кутия, един кукловод управлява и съживява една непозната галерия от портрети. Подобно на ентомолог, зрителят наблюдава и открива вселена пълна с противоречия, изпълнена с живот и със същества, чакащи да преживеят своята съдба и да се реализират. През този въображаем свят ни води кукла – марионетка със загадъчни светли очи – главният герой в спектакъла. Всеки герой взаимодейства с мястото, изправя се пред нас в настоящето, споделя своето състояние.
Героите правят това, което и ние всеки ден: чакат автобус, спят, гледат телевизия, сменят масло на автомобилите си. По този начин се раждат: Старата жена на вратата, Младата жена на автобусната спирка, Марионетката със светещи очи, Администратора, Малкия глашатай, Банкера, Човека – сандвич, който гледа телевизия. В хода на работа, другите същества се развиват… както, Пазителя на земната вълна и неговия двойник, Търговеца, Шофьора на автобус, Носача на багаж… Извън тази голяма кутия, зрителите наблюдават и откриват, че този затворен свят е алегория на нашата реалност. Но те скоро научават, че могат да ѝ въздействат. Зрителите стават актьори – кукловоди: управляват, експериментират и участват в процеса …

Не препускайте тази вечер, 14 септември от 19.00 часа в Голяма зала, Драматичен театър – Пловдив участието на Театър Де Ла Масю (Франция) с авторския спектакъл на Езекиел Гарсия Ромеу „Малкият театър на края на света“ – Опус I“
ВХОД СВОБОДЕН!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име