„Арт Белозем“ разказва чудна артистична приказка /галерия, видео/

0
3559

Зеленият храсталак изшумолява с листата си, за да открие приказна гледка към морската шир. Сушеният сафрид е твърде голямо предизвикателства за гладния гларус, който нахално е кацнал на перваза на рибарската хижа…

Ако си помислихте, че това е спомен от морски преживявания ще сбъркате. Колкото и невероятно да звучи, тази импресия е от селото на белия щъркел – Белозем, където за шеста поредна година се провежда фестивалът „Арт Белозем“.

Непринудената приятелска атмосфера ни грабна още от входа на първата дестинация – Арт център „De Bor“, за да ни потопи в един неподражаем свят, съчетал в себе си красотата на селския двор, обгърнат от зеленина и аромати на цветя и треви, червените керемиди, предложили уютен дом за десетки щъркелови семейства и белотата на селските дувари, превърнали се в подходящ мизансцен, за да приютят изкуство. Любезният ни домакин Хари Нигохосян е превърнал къщата и двора на селската си къща в един малък артистичен оазис, където сред естествения декор на старата кайсия, зелените храсталаци и малкото езерце, са накацали красивите творби на творци от Пловдив и Пазарджик.

Картината, която ви описах в началото, е дело на известния пазарджишки майстор на четката Константин Анастасов, който за пореден път участва в артистичната програма на фестивала не само като куратор на изложбата, но и като живописец. Той представи очарователни морски пейзажи, находчиво рамкирани в стари черчевета за прозорци, за да разпалят въображението и буквално да ни отведат на морския бряг.

Освен прекрасните картини на Константин Анастасов, гостите се възхищаваха на творбите на арменския скулптор Аршак Тжикян, който е лауреат на наградата за скулптура от последната проява на Дружеството на пловдивските художници. Аршак участва с мозайка, изобразяваща вълшебната рибка изпълняваща желания, както и скулптура от дърво, чудесно съчетаваща се с пищната зеленина в градината.

С графика и живопис се представи Величко Тодоров, а неговият съгражданин Манол Панчовски гостува с живописни платна и рисунки.

В изложбата участваше и рускинята Светлана Манченко. Изненада за посетителите бяха нейните икони, на които художничката беше изобразила семейството на Цар Николай II, екзекутирано и в последствие канонизирано от Руската православна църква.

Двама от участниците бяха изменили на своето амплоа и вместо като виртуозни китаристи, Марко Томов и Хари Нигохосян се представиха като виртуозни създатели на изящно изкуство. Китаристът и педагог Марко Томов показа три мозайки, а домакинът Хари Нигохосян представи характерните за него пейзажи, рисувани без четка.

Много силно беше и участието на пловдивските майстори на обектива Георги Налбантов, Дарина Савова, Мари Македонска, Радостена Пацева и на Росица Терзова от Пазарджик.

За да бъде празникът истински, фестивалната програма бе открита от очарователните дами от фолклорното трио „Самодива“, част от пазарджишкия ансамбъл, които се погрижиха за великолепното ни настроение.

За доброто настроение се бяха погрижили и домакините, които бяха стъкмили прекрасна софра с традиционни мезета и питиета.

Следващата фестивална дестинация бе галерия „Волар“ – едно вълшебно място, което Ганю Ганев – Ганди е превърнал в приказен арт салон. Домът на Ганди е нещо средно между рицарски замък, древна каменна къща и римска вила.

Пъстрата тълпа от гости и участници се стичаше от всички малки улички, водещи към галерия Волар, предчувствайки един ефектен завършек на фестивалната вечер.

Артистичното средище  е изградено от камък, дървото и ковано желязо, които си партнират в изключителен синхрон, за да създадат неповторима атмосфера, в която прекрасно се вписваха чудесните картини, керамични пана и пластики на Анастасия Ножарова.

Анастасия Ножарова  е многопластов творец, а произведенията й носят много очарование, хармония и настроение, разказват истории от стари времена и закачливо намигват към българските нрави, обичаи и традиции.

В двора бе подредена обща изложба на художници от и свързани с Белозем.

Артистичната програма започна с изпълнение на младия и много талантлив китарист Георги Димитров, възпитаник на преподавателя от НУМТИ „Добрин Петков“ Пловдив – Костадин Динков. Той изпълни две пиеси Vals – Bartolomé Calatayud и Inside Blues – Peter Nuttall.

След него на сцената се явиха лъчезарните деца от певческа група „Геренчета“, които наситиха въздуха с много настроение и цвят,

а след тях се представиха и Женска певческа група „Сребра“, с ръководител Ирена Неделчева.

В програмата на Арт Белозем беше включено и литературно събитие. Двете книги на Павел Матев – „Ръкописи. Бележникът” и „Жадувах да съм птица“ представи Трифон Митев, а Тодор Иванов, председател на фондация „Яворов“ и уредник в къща музей „Пейо К.Яворов“ – Чирпан, представи поетичния сборник на П.К.Яворов –„Подир сенките на облаците“ на издателство „Захарий Стоянов“, чиято премиера се състоя именно на фестивала в с. Белозем. „Ръкописи. Бележникът” е съвместна работа на издателствата „Лаген” и „ Захарий Стоянов”и представя бележника на гения Павел Матев, като повечето от ръкописите в него са в основата на стихосбирката му „Внезапни паузи”. Проследявайки живота на отделните стихотворения, читателят ще види интересни особености – един постоянно търсещ поетов дух, защото публикуването на стихотворенията в отделните стихосбирки не означава, че поетът е спрял своята работа над тях, а стиховете много време са носени в душата и са излети в бележника като че на един дъх. Това издание среща отново читателите с красивата поезия на Павел Матев, но и подпомага работата на изследователите на неговия живот и на неговото творчество.

В края на програмата, гостите имаха възможността да гледат и  авторския филм на Йордан  Детев „Корените на кирилицата“.

Една от най-сладките изненади на вечерта беше представянето на изкушенията на Домашна Сладкарница „Млечно момиче“. Уникалните еклери, мъфини, бушета и бутикови торти, изработени от сръчните ръце на сладкарите, доставиха невероятна наслада за изтънчения вкус и на най-деликатните небца.

Слънцето над Белозем залязваше в пурпурни тонове, сребърният сърп на луната се възкачваше на небосклона, щъркелите се прибираха в гнездата си, а гостите на „Арт Белозем“ си пожелаваха гостоприемството на чудесните домакини да продължи още дълги години.

Предишна СтатияИзложбите в Пловдив, с които посрещаме юни
Следваща СтатияМулти култи китчън Индия в Пловдив
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име