„Деветият ден“ на ръба на халтурата

0
1270

Пазарджишкият театър избра театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, за да покаже премиерното представление на пиесата „Деветият ден“.

Авторът на пиесата Венцислав Кулев се заиграва с до болка познати и дори леко втръснали ни сюжети от българската действителност за корупция, алчност, липса на морал, преяждане с власт, търсене на вратички в закона и желанието на младите хора да напуснат пределите на родината в търсене на по-добър живот. Все актуални и злободневни теми, които се заиграват с чувствата и мислите на хората и се опитват да провокират размисли.

Замислена като черна комедия, за жалост, пиесата е на ръба на халтурата. Вместо да кара да се замислим, тя превежда по повърхността на проблемите, без да се задълбочи, без да търси причини и без да прави изводи. Интересно е, че текстът печели първа награда на конкурс, обявен от Сатиричния театър.

Действието се развива в морски хотел, в който се събират неколцина сродници, в очакване на голямо наследство, което би трябвало да поделят, но едва след като погребат починалия си роднина. В ситуацията, освен собственика на хотела и камериерката, се забъркват и псевдопоетеса и нейния безхарактерен съпруг, хитър кметски наместник, корумпиран областен управител, неговата сестра и дъщеря й, и местният идиот.

Всички са в очакване на тленните останки на бай Димитър, които не идват поради бюрократични причини. Въпреки липсата на труп, събралите се роднини, решават да извършат траурния ритуал за отбелязване на девет дена от смъртта му.

Около това очакване, се завъртат и множество сюжетни линии. Благодатната на пръв поглед за развиването на гротескни персонажи ситуация обаче не успява да накара героите да развият образите си. Плоските и елементарни шеги и незадълбочено присъствие, караха публиката по-скоро да се подсмихва, отколкото да се забавлява или да съпреживява видяното на сцената. Като гост актьор в пиесата се изявява Камен Воденичаров, чието присъствие също не блестеше с нищо. Публиката вероятно очакваше поне Воденичаров да внесе забавна нотка в пиесата, защото го посрещна с аплодисменти, но бързо се разочарова и от неговото присъствие. Макар очевидното желание на режисьора Владлен Александров да го представи в характерната светлина, взаимствана от телевизионния образ на хамалин, Камен не беше нито комичен, нито тъжен. Той дери не изглеждаше дори потресен от задачата, която му бяха поставили сродниците, а именно да отнеме живота на местният идиот, за да осигури труп за погребението.

Дъщерята на Тодор Колев-Албена Колева също има нелека задача. Тя е сестра на корумпирания областен управител. Но се оказва, че между тях двамата лежи една мръсна тайна. Не става съвсем ясно, защо сюжета се заиграва с подобна твърде пиперлива и дори вулгарна история, нито какво точно иска да внуши автора с нея, освен развратността и разпуснатостта, които властват наоколо.

Единствено добро впечатление направи Георги Кеременски, който се справи чудесно с ролята на кметския наместник-тарикат и хитрец, готов на всичко, за да се докопа до пай от наследството на бай Димитър. Приятната сценография на Петьо Начев също не успя да компенсира останалите проблеми.

Двата часа и половина театрално време се изкарват доста трудно, а няколкото акцента, които често подхранваха надеждата за финал, направиха представлението още по-тромаво.

Наистина, критиката на много аспекти от живота в България е нещо положително, но когато се прави безидейно, започва да прилича на нещо подобно на миш-маш.

Предишна СтатияЗа „Жана д, Арк“ посвещението и каузата
Следваща СтатияАрменците в Пловдив посрещат националния си празник с нов културен клуб
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име