Кой не е чувал „Как си? Идеал Петров!“? В последно време изразът стана особено популярен и от едноименната песен на рапъра Криско.
Но знаем ли кой е този човек“? Живял ли е наистина? С какво се е занимавал и защо името му е придобило такава непреходна слава?
Истината е, че и аз не знаех, докато случайността не ме срещна с Росен Идеалов, внук на истинския Идеал Петров. Оказа се, че зад това интересно име стои още по-интересна личност. И това е личността на един емблематичен български актьор, живял през първата половина на миналия век, превъплътил се в стотици образи на театралната сцена и притежавал завидна популярност не само в родната Варна, а и в цялата страна .
Кларнетистът Росен Идеалов, който е потомък на Идеал Петров и пази ревностно спомена за своя именит дядо, разказа интересни подробности от неговия живот и предостави от семейния архив непубликувани досега снимки на актьора, специално за читателите на europlovdiv.com.
![rossen-varn=summer.2015 - 1](http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2015/09/rossen-varnsummer.2015-1.jpg)
„Преди повече от век, през 1899 във Варна се ражда моят дядо, прочутият актьор Идеал Петров. Актьор от най-висока класа. От поколението на Станиславски, Сава Огнянов и Стоян Бъчваров и техен ученик, в някаква степен. Съпругата на Идеал – Роска Петрова също е актриса, с която живеят близо 50 години заедно“, разказва Росен Идеалов.
Идеал Петров бил изключително будно, но и буйно момче – изключителен плувец, който е плувал редовно Варна –Галата. Луда глава, дружал с децата от рибарския квартал. Оказва се обаче, че съдбата не е определила лесен живот за него. Все още никой не може да даде обяснение, защо майка му го кръщава точно Идеал, но е факт, че като дете той има доста неприятности заради името си и е бил обект на подигравки.
Още докато е бил малък, баща му, който е обущар, емигрира в САЩ в търсене на Американската мечта. След неговото заминаване, майката се омъжва за друг мъж, когото Идеал никога не приема и с когото е бил в изключително деликатни отношения до края ни дните си.
Още от ученическата скамейка, Идеал е участвал в самодейни трупи и дори сам е организирал доста музикално-артистични прояви. Като 14-15 годишен младеж, заедно с прочутия диригент Асен Найденов, който тогава е изучавал цигулка, са арганизирали музикално-театрални вечери. С тях дори са гостували в други градове. Асен Найденов, в свое интервю разказва, че при едно от техните „представления“, някой не успял да каже добре репликите си и публиката ги подгонила, та трябвало бързичко да избягат през прозореца, за да се спасят от гнева на зрителите.
След това животът на Идеал продължава в същия стил на приключенски екшън.
Той бяга от армията, поради простата причина, че органически ненавижда насилието и не е успява да понесе военните порядки. Както си му е реда, неговият артистичен ум измисля следния сценарии – увива в черен плат парче сапун и заплашва своя офицер, все едно, че държи пистолет. Убедил го е, че ще го гръмне, ако офицерът не спре да тормози него и останалите войници. След тази постъпка разбира се, го грози военен съд. За да го избегне, заедно с приятел рибар, Идеал преплува Дунава. Тази дистанция не е никакъв проблем за него, защото бъдещият актьор е изключително добър плувец. За жалост ги хващат и няколко месеца, двамата стоят в лагер за бежанци в Румъния. Това естествено не им се харесва и една вечер той и приятеля му, напиват охраната и преплуват Дунава обратно до България. Там се качват на турски кораб, когото по-късно спасяват, защото се оказват единствените хора, заедно с капитана, не боледуващи от морска болест. За благодарност той, отклонявайки кораба, ги довежда в Одеса.
И отново обрат на съдбата, защото Идеал попада в обоза на Червената армия. Човекът, който не е хващал пушка, се включва косвено във военните действия. За жалост там заболява от холера, но отново е сред малкото щастливци, които биват излекувани.
Няколко години след Революцията в Русия, той попада в една изключителна артистична среда. Гледа театри, запознава се със Станиславски и неговата театрална система. За жалост, поради вродената си скромност, той отказва поканата да учи театър там. Тогава му, издействат връщане в България и амнистия. И през 1919 – 1920 година Петров се записва като стажант в театър „Варненска комуна“ в трупата на Стоян Бъчваров.
Още с първото си участие, в което дори няма реплики, получава изключително ласкави отзиви. Макар и с второстепенна роля, той прави впечатление с магнетичното си присъствие на сцената и вродената артистичност, която притежава. Прекрасните отзиви за тази му първа роля, могат да бъдат прочетени във вестници от това време. Това отваря широко вратите пред него и на следващата година, той става дубльор на Стоян Бъчваров и един от любимите и най-добри негови ученици.
![Съпругата Роска Петрова](http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2015/09/IdealP0010-Copy.jpg)
От тук започва и стремителната му актьорска кариера. Няма театър в страната, в който да не е работел – от Русе до Пловдив, от Стара Загора до Плевен, та дори и в театъра в Скопие. По това време, артистите са били основно в пътуващи театрални трупи, които са обикаляла цялата страна, от големия град , до най-малкото село и паланка. В тези години, всяко лято на Конгреса на артистите са се определяли съставите на пътуващите театри. Първо са избирали директор на трупата, който е бил едновременно и режисьор и сценограф и мениджър, който разпределя парите и подбира трупата.
Актьорът е бил изключително тачен и обичан и от колегите си, и от публиката, и от критиката. Дори в Бургас са го наричали „нашия Станиславски“ и не са го искали да го пускат да се връща във Варна. Получава и покана да се включи в трупата на Народния театър, но на два пъти отказва предложението.
Идеал е изключително привързан към родната Варна, морето и Морската градина. В по-късните си години, той всеки ден се разхожда, а съгражданите му го поздравяват и му свалят шапка, защото има изключителен авторитет и сред колегите, и сред почитателите си.
Петров е бил и истинска атракция, когато е обикалял пазара, защото е правел истински представления на живо. Изключително учтив, той се спирал пред всички сергии и започвал да се пазари с изключително чувство за хумор. Тези сценки таза развеселявали хората, че около него се събирала огромна тълпа, която се наслаждавала почти като на театрално представление.
![Идеал Петров](http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2015/09/Page0001-2.jpg)
Росен разказва още една случка. Когато Идеал Петров влиза в бръснарницата. Когато го вижда бръснарят, веднага хваща за яката клиентът, който подстригва в момента и казва: „Бай Идеале, заповядай!“.
След 1923 година, Петров е играл предимно главни, но никога не е отказвал да играе и второстепенни роли. „Той казваше „За мене второстепенна роля няма. Има само добре изиграна или не““, споделя спомени за дядо си Росен Идеалов.
В киното има само една роля. Играе в цветната версия на „Хитър Петър“ в образа на Хасан паша, но не харесва киното, защото го смята за филмиран театър. Идеал е влюбен в сцената и в ролите, които пресъздава пред публика.
Идеал Петров е носител на много награди, както и на най-високото отличие – Iи II степен на ордена Кирил и Методи. Лауреат е на наградата „Георги Димитров“ за изключителни заслуги към театъра и специално за ролята в пиесата „Ревизор“ от Гогол. Носител е и на множество руски награди. Той е заслужил и народен артист!
Една изключителна личност, голяма фигура с невероятна харизма, която е добре да бъде запомнена от поколенията не само заради песента на Криско!